Благодарение на компанията Qtrax потребителите в Интернет вече имат легален достъп до над 25 милиона песни, издадени от компаниите EMI, Universal Music Group и Warner Music Group. Qtrax е подписала 3 годишен договор с музикалните издатели в следствие, на което има правото да пусне песните да бъдат теглени безплатно.
Потребителите, които ще свалят песни от Qtrax, няма да могат да ги записват на CD и DVD, но ще имат право да ги слушат на компютъра си или на MP3 плейъри. Песните могат да бъдат съхранявани неограничено време на личните компютри на потребителите.
QTrax е вложил 30 милиона долара в този проект. Очаква се тя да печели предимно от реклама.
Съответно компанията ще изплаща комисионни от приходите си на компаниите държащи музикалните права на песните. QTrax е привлякла като рекламодатели едни от най-големите компании като Ford, McDonald`s и Microsoft.
Какво представлява системата Qtrax?
Това е първата програма за peer to peer обмяна на музика, която среща широка подкрепа от страна на музикалните компании. Peer to peer е технология, която изгражда мрежа от потребители, които свободно могат да разменят помежду си файлове без нуждата от сървър, който да играе ролята на посредник. Вместо един потребител да трябва да качи дадена информация на сървър, а всички останали да я изтеглят оттам, при P2P мрежите трансферът се осъществява директно от хард-диска на потребителя, към всички, които са заинтересувани от този файл. Това става с помощта на програма, наричана още P2P или filesharing (анг. споделяне на файлове) клиент. Стартирайки тази програма на компютъра си, потребителят определя част от съдържанието на своя хард диск като "споделено", т.е. достъпно за всички останали, използващи съответния клиент.Всеки клиент се свързва със сървър в Интернет, който изгражда мрежа между тях и свързва хард-дисковете на потребителите в един колосален динамичен масив от информация, в която всеки може да се намери всичко - музика, филми, игри, програми, картинки, книги, и още много други неща. Този масив е динамичен и непрекъснато променящ се - щом даден потребител се присъедини към мрежата, "споделената" информация от твърдия му диск става част от нея, а щом друг напусне мрежата, масивът губи доскоро достъпната информация.
Това е едно от предимствата и същевременно недостатъците на P2P мрежите пред файловите сървъри. Докато при сървърите информацията е достъпна по всяко време, то при мрежите достъпността на даден файл зависи дали в даден ден и час в мрежата има потребител, на чийто хард диск се намира съответ- ния файл. От друга страна, при P2P мрежите не съществува опасност да свърши дисковото пространство - колкото повече потребители са в мрежата, толкова по-голямo е тo и толкова повече файлове са достъпни. Някои от най-големите мрежи в света имат информационен масив надхвърлящ десетки петабайти (петабайт - 1024 терабайта).
