Идва зимата...

Морето отмина.
Прибрах се в София...сиво и мрачно.
Рязко застудя. На работа. В къщи...пак на работа.
Вали...мокро, ...кално. Сиво.
Студено е.
Не ми се става.
Скоро ще стане и още по-студено. Ще дойде зимата.
Много е мръсно. Тук снегът не се задържа.
Навсякъде ще е кал, киша...гадните строежи и мръсният въздух, смока...прецакват всичко.
Няма е красотата на белият сняг. Не успява да скрие мизерията и мръсотията тук.
Носи още повече сивота.
...
Гадно.
Но има и друго:
След всичката тази мизерия, след премръзналият нос, мокрите крака, калните обувки....
...се прибираш на топло. Огромна чаша кафе...приятен филм или хубава книжка..навън е студено и гадно, а ти си лежиш на топло....започват да се появяват коледни украси...лампички, гирлянди.
Уют. Топлина. И чаша кафе.
А дотогава, спомените ще топлят....и топлината на морето, погледнато през зелени очи.