Монахът металист

Повлиян от е-vestnik реших и аз да споделя за този пич:

Облечен в традиционно монашеско расо, сандали и препасан през кръста с въже, 62-годишният отец Чезаре Бонизи е може би най-необичайният хеви метъл музикант. Белобрадият бивш мисионер от Сиера Леоне не се притеснява да развява коса и да реди пред микрофона стихове за алкохола, секса, цигарите и живота, докато китаристите около него дърпат струните.

Той описва себе си като “певец- проповедник”. И пее повече от 10 години, но миналия месец наистина взриви феновете на италианския фестивал “Боговете на метъла” (Gods of Metal) с групата си “Метален брат” (Fratello Metallo). На същата сцена малко след това излязоха и утвърдени имена като “Айрън Мейдън”. “Преди 14-15 години бях на концерт на “Металика” и се влюбих в хеви метъла след като усетих цялата енергия там”, казва Бонизи след репетиция в звукозаписно студио в Милано. “Смятам, че това е най-енергичната, най-живата музика.”

Той принадлежи към католическия орден на капуцините в Милано. Първите си стъпки в музиката започнал с “лека музика с известно рок влияние”. Този месец лейбълът за пънк музика Tre Accordi Records пусна втория му хеви метъл албум “Misteri” , вдъхновен от група жени от Южна Италия, страстно пеещи за Дева Мария. Има залепен плакат на албума дори отзад на колата си. И не е единственият монах, занимаващ се с музика, който обича славата.

В Австрия цистерциански монаси пускат албуми с грегориански песнопения в компанията, издаваща Ейми Уайнхаус и Еминем. “Юнивърсъл мюзик” ги избира след като вижда тяхна видео реклама в “Youtube“. Бонизи, който е чувал за монасите, сравнява грегорианските мелодии с метъла и казва, че те имат общи корени. Освен за Дева Мария, в песните на Бонизи се пее за това как алкохолът сгрява сърцето, но и съсипва черния дроб и колко важен е сексът за човека, но и че към него трябва да се подхожда с любов.

Световно турне?

Бонизи, който назовава като любими рокерските банди “Мегадет” и “Дрийм Тиътър”, също пее за Бог и вярата, но няма никакви намерения с това да приобщава слушателите към християнството. “Аз не го правя, защото съм свещеник, а защото намирам музиката за хубава, казва монахът. Ако искам да присъединя хората, то ще бъде към живота, да се радват на живота”. “Аз съм вярващ, свещеник съм, но не правя всичко това за приобщавам хората към Христос, към вярата или църквата. Просто заради тях, да се забавляват на живота, за нищо друго”, споделя Чезаре Бонизи.