Кубът на Рубик

Вчера се разхождах по студените Софийски улици и попаднах на една сергийка на която се продаваха така познатите ни кубчета на Рубик.
Нямаше как да не се разделя с 5 лв.
И ... снощи цяла вечер редях кубче.
Неуспешно.

Малко информация от wiki-то:
Кубът на Рубик е механична главоблъсканица, изобретена през 1974 година от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик.

Пластмасовият куб е разпространен в четири варианта: 2×2×2 („Джобен куб“), 3×3×3 класически куб, 4×4×4 („Отмъщението на Рубик“) и 5×5×5 („Професорски куб“).

Първоначално кубът на Рубик е наречен „Магически куб“ от създателя си, но е прекръстен на „Куб на Рубик“ през 1980 година от Майкъл Егнот.

Първоначално кубът на Рубик е наречен от създателя си „Магически куб“, но е прекръстен през 1976 г. на „Куб на Рубик“ в Англия, когато Дейвид Сингмастър го е продавал в Опън Юнивърсити. Той печели немската награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през 1980 г. Смята се за най-добре продаваната играчка в света с около 300 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света. [1]

Версията 3×3×3 е най-разпространена. Тя има девет квадратни полета на всяка стена — общо 54 и заема обем от 27 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята — по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят. Оригиналната 3×3×3 версия празнува двадесет и петия си юбилей през 2005 г., когато е разпространена специална версия на куба в представителна кутия, лепенката на средното бяло поле на който е заменена с огледална повърхност с емблемата „Куб на Рубик 1980-2005“.

През 1982 година се провежда първото световно състезание по Рубик. Тогава виатнамецът Мин Тай представя САЩ и печели състезанието с невероятните за онова врете 22.95.Сегашния рекорд за 2008 година е 7.08 секунди.

Неотдавна гръцкият изобретател Панайотис Вердес патентова метод за създаване на кубове над 5×5×5, до 11×11×11. Неговите разработки, които имат подобрени механизми и за 3×3×3, 4×4×4 и 5×5×5, са подходящи за бързо нареждане,[2] докато съществуващите разработки на кубове, по-големи от 3×3×3 лесно се чупят.[3] Към април 2007 г. тези разработки все още се изпробват и все още не са широко достъпни, въпреки че са разпространени видеофилми на истински работещи прототипи на 6×6×6 и 7×7×7.

Обикновеният 3×3×3 куб може да има 43 252 003 274 489 856 000 различни подреждания.


Ето и видео инструкции как се подрежда:
/част 1/



/част2/




Нека всеки комсомолец подреди поне веднъж кубът на Рубик!