Том Сойер

Рових си из снимките и попаднах на една папка озаглавена "Том Сойер".
В нея нямаше нищо.
Но знам какво имаше.
Преди време ми беше скучно един ден и си търсех занимание.
Излязох "на лов" с фотоапарата. Имах и цел: "Деца впрегнати да бачкат в приятният следобед".
Събрах доста снимки...за съжаление, повечето на просячета.
Няколко дена след това се замислих, че папката не трябва да се казва "Том Сойер" , а "Гаврош".
Стана ми тъпо и изтрих снимките. Но си запазих папката.
За да си спомня какво е имало.
И като я видя да си отворя пак детската книжка и да прочета.
....

ето Ви малко и на Вас. Знаете го всички:

Том си рече, че в края на краищата този свят не е чак толкова пуст, а животът — толкова безсмислен. Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките постъпки, а именно, че за да накараш някого — възрастен човек или малко момче, да ламти за нещо, нужно е само да направиш това нещо труднодостъпно. Ако Том бе велик и мъдър философ като автора на тази книга, вече щеше да е разбрал, че Работа е онова, което си задължен да вършиш, а Игра — онова, което не си длъжен. И това би му помогнало да проумее защо правенето на хартиени цветя или ваденето на вода е работа, а събарянето на кегли и изкачването на Монблан е само забавление. В Англия има богати джентълмени, които през лятото карат карети с четири коня и изминават по двайсет-трийсет мили дневно, защото тази привилегия им струва значителна сума. Но ако им бяха предложили надница за тази услуга, това щеше да я превърне в работа и те щяха да откажат.