Днес по обяд излезнахме да напазаруваме. Видяхме до един контейнер за смет две ромки с метли да се суетят нещо. И някаква дебела лелка да им дава инструкции. Любопитството убило котката, ама мечка страх, мен - не! Демек загледах се какво става. Някой беше изхвърлил два кашона с книги и дебелата лелка инструктираше двете метачки да и пренесат кашоните до оградата на училището в съседство за да може да ги разгледа. Малко и завидях, можех да ги ошамара и трите и да взема и двата кашона, ама ме досрамя... На връщане сканирах ареята и видях двата кашона зарязани на оградата. С торбите, директно при кашоните. Първото, което видях беше Немско-Български речник отпреди правописната реформа. Следващото беше разкази на Чудомир....Зарязах чантите, т.е. предадох ги на по-добрата си половинка. Награбих двата кашона...казах: трупай брашното, олиото и свинското върху тях и върви пред мен да ми отваряш....
После си разглеждах съкровището...
Най-ми допаднаха посвещенията в част от книгите.
Преди години така се борих с едни роми с каручка.....Живеех тогава на улица Елин Пелин и ..мисля внука му - Елин, продаваше Пелиновата къща ибеше изнесъл на улицата доста от книгите....от тогава имам оригинален тефтер с нечетливо написани работи...може би от самия Е.П. А и доста други ценни неща. Сега просто се забавлявах, нямаше нищо кой знае колко ценно...А и повечето неща ги има вече е библиотеката ми. Все пак от старите издания всички имаме всичко по къщите си....
Но на мен ми беше приятно да ровя в кашоните за 20 минути.
Ето и малко снимки /съжалявам, че се виждат имената, но мисля, че собственика не ползва интернет...а на наследниците му, едва ли им пука за тези книги и посвещенията/ :
11 коментара:
Страхотно попадение-книги с история-не всеки ден попадаш на това:))
Честно казано, на мен ми стана тъжно. Живял човек, учил, работил, имал си библиотека, събирал изрезки от вестници с интересни статии...и после на боклука.
Дали е прочел всичко, дали е пазил изрезките, за да разказва интересни неща, когато му дойдат гости?...Стига толкова, че ей сега ще почна и да подсмърчам. Иначе - поздрави за придобивката. Това си е история, откъдето и да го погледнеш.
Хубави придобивки...Аз най-редовно прибирам от кофите стари вещи- малки буренца, счупени грънци...после си ги ползвам в градината. Но най-страхотното ми попадение са едни части от невероятно старо, резбовано бюро, от което за жалост можах да взема малки части...и скоро ще бъде събрано в красив шкаф. Лошото е ,че тогава колата ми беше малка да събера уникалните неща, които бяха изхвърлени- е, на тяхно място сигурно са си поставили нови от шперплат...Шарен свят !
Алиса, нищо не се губи.
Попадна при мен....а аз го разказах на вас.....
Ти ще споделиш на други и така...
Дори е по-добре, отколкото да събира прах я някое мазе..
Много е тъжно.
Прав си, магьоснико! По-добре е от мазето.:)
Ееееех!
Браво и благодаря!
Разлиствай ги от време на време, представяй си собствениците им ...неописуемо е, вЕрвай ми..:)
Цяло пиратско съкровище!
хехе, това ми напомни на моята история с книги в кашони, спасени малко преди да стигнат до боклука или още по-лошо - до кладата - http://garga-blog.com/personal/more-personal/renaissance/
абе дори и да не откриеш кой знае колко ценни заглавия, чувството, че си намерил съкровище е страхотно ;-)
Късметлия
Особено след статията за лечебните свойства на хумата
Знаеш ли, историята ти ми напонми нещо много отдавна.
Баба и дядо живееха до вторични суровени
аз бях малка и редовно , зад къщата на двора прескачах оградата на суровините,
повярвай ми с часове сам стояла с хартиените торби и се рових в книги и списания, най се кокорех обаче на старобългарският които завършва на "ъ "
Та така си ходех постояно там де и все ми се караха дето праскам чувалите с хартия.
Та това твоето ми се видя толкова познато , та тези вторични суровини бяха причината аз да се науча да чета на 5 години.
Публикуване на коментар
Снимка - [im]url на снимката[/im]
Color - [co="red"]текст[/co]
Marquee - [ma]текст[/ma]
Не се срамете, а споделете: