История с китара vol2.

Ето и продължението.

Като цяло два дена нямах мира. Изчетох всичката литература по въпроса. Снабдих се с необходимият софтуер и знания. Подготвих се психически и физически.

Усетих че треперя, че не мога да намеря вратата да избягам навън,

докоснах си главата, ощипах си ръката убедих се не беше сън.

Вечерта се прибрах и подготвих "операционната".

И се започнаха едни електро-запоителни дейности:




и след малко нерви и леки изгряния, резултата е налице:



Още малко корекции, защото бях игнорирал някои полупроводникови елементи.
Сложих и нови струни:



Вечерта се върнах рано,взех лист и на коляно,
писах песни,изобщо не спах.
На следващия ден макар и малко уморен
пред китарата ги изпях
а тя горката въздъхна и веднага се пъхна
сама в моите ръце,
като влюбени бяхме пяхме и се смяхме
цяла нощ от сърце.



Една настройка и лек тест..

И като ръчнах настройките и ....
/обещаното си е обещано/






p.s. Моля не стреляйте по пианиста! Той толкова си може.

p.p.s. Под "пианиста" имам предвид: китариста. Под "не стреляйте" - не псувайте! Под "той толкова си може"- Той може страшно много, ама китарата е стара и не може повече!!!

:)

В крайна сметка една китара възкръсна от пепелта!

/а по-добрата ми половинка изтрая всичкото стържене/