Национален празник

Не знам как да кажа това, което искам. Днес празнуваме. Празник е. Национален. Аз лично, не съм сигурен как се празнува днес. Вече знам как ще "отпразнувам", но накрая ще споделя, защото не е важно.
Срещнах из интернет пространството различни съждения около това до колко празник е 3-ти Март и дали той трябва да е Национален празник. От една страна това е дата с огромно значение, бележеща краят на един период със сериозен отпечатък за историята на България. От друга страна, някак не виждам как може да се празнува, особено по това време на годината. Не мога да взема страна по въпроса, нямам мнение. Истината е, че ние нямаме традиции за празнуване на този празник. Дори няма и достатъчно зрелищни военни паради. За нас това е почивен ден. Нищо конкретно не вършим на този ден. Нищо специфично, което да го отличава от другите почивни дни. Говоря за нещо, което да е традиция. Като боядисаните яйца или ходенето на църква на Великден, Агнето за Гергьовден, халвата и огньовете на Заговезни, дори мартеничките в началото на месеца. Едно време ни правеха "чавдарчета" на трети март. Имаше и някакви походи в деня с факли. Може би трябва да се създаде някаква традиция, за да се почустваме наистина празнично.
Сега, би трябвало за картинка да сложа може би битката при "Орлово гнездо", но ще я виждате  толкова често днес, че няма смисъл и аз да я показвам.
Ще припомня една легенда. Тя е от началото на периода, който завършва с днешният празник:

В ония кървави дни и зловещи нощи св. Патриарх Евтимий разбрал, че въпреки отбраната, престолният Търновград ще падне. Духовният отец на българите повикал най-добрия майстор леяр и му заръчал: „Направи ми една камбана, която да пее с душата на България!” „Как да направя такава камбана?” – попитал майсторът. Светейшият Патриарх му рекъл да разтопи метал, после донесъл една овехтяла книга, целунал я и просълзен я хвърлил в горящата лава… 

В тази книга била написана историята на България!
Когато камбаната била готова, покачили я на най-високия връх Царевец. От там се понесъл гласът й – протяжен, съдбовен… 

Кръвожадният Сюлейман Челеби заповядал да изковат от камбаната ятагани. Но когато друговерците се опитали да я смъкнат от камбанарията, тя паднала и потънала дълбоко в земята. Този черен ден бил 17 юли 1393 г.
Замлъкнала камбаната и 500 години мълчала.

Аз не съм голям националист, патриот или шовинист, но някак се чувствам гордо днес и то без да имам никакъв повод за това. С нищо не съм допринесъл за този празник.
Ще ви поздравя с една песен, която е хем патриотична - хем в моя предпочитан стил музика.В нея се пее за времената от легендата.

Аз, днес, по случай празника ще си организирам екскурзия и ще се кача на връх Шипка. Качвал съм се няколко пъти до там, но никога на 3-ти Март. Мисля, че е подходящ ден за това, а и ще си направя една хубава разходка. Там някак още по-въздействащо ще звучи Вазовото стихотворение. Живот и здраве, утре или по-натам ще добавя актуални снимки от празненствата по случай националният ни празник под връх Шипка. А сега тръгвам.

Честит празник на всички ви!

п.с. размислих и все пак сложих  „Героичната защита на Шипка“ (П.Ковалевски)


п.п.с. по независещи от мен причини, пътуването до Шипка се провали.

.