Нощта преди Коледа

Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.
Къщата спеше… И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри,грижливо строени,
Чакаха гостенин драг с бързоноги елени.


Сгушени спяха отдавна децата щастливи,
сладко в съня им танцуваха захарни сливи,
спеше и майка им, сбрала в бонето косите,
дрямката вече и мен ми затвори очите.





Точно тогава разнесе се вън олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия,
Боже, от толкова хубост замря ми сърцето!
Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца – тъй пухкав и пресен,
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.


Сам Дядо Коледа – дребничък стар симпатяга,
весело свиркаше, бързо подканяше впряга:
- Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър!
Бързайте, Дондър и Комет,и Кюпид, и Дансър!
Блитцен, светкавице моя, Напред към комина!
Знаете всички, че трябва през него да мина!
Както наесен летят с урагана листата,
тъй и елените литнаха, а след тях и шейната.


Пуснах пердето и тръгнах… 
Пред мене стоеше ТОЙ, 
     Дядо Коледа!
С бяла брада до гърдите,
с кожени дрехи червени бе чак до петите.
С пепел и сажди изцапал си беше костюма…
Гледах го мълком – загубил и ума, и дума,
как пред камината ситни със пъргави крачки,
как от гърба си стовари торбата с играчки.





Имаше нос като алена сочна черешка,
весели устни, присвити във лека насмешка,
розови бузи с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.



Точно каквито са елфите – мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът за всички ни дари.
Аз се разсмях от сърце, той обърна се живо,
махна с ръка и намигна с око закачливо.



После за своята работа пак се захвана –
сложи във всяко чорапче играчка желана,
сръчно добави отгоре и лакомства вкусни…
Пръст до носа си опря: “Тихо!”. Подсвирна със устни
и след това през комина с торбата изчезна,
В миг полетя със шейната в нощта многозвездна…



Чувах гласа му обаче да буди простора:
- Весела Коледа! Весела Коледа, хора!