Коледният дух

Тази година нещо нямам коледно настроение. Ама никак.Имах ужасен месец и не можах хич да се зарадвам и да "придобия" Коледен дух.
Всъщност имах ужасна година от "работническа" гледна точка, която пък се компенсира от страхотна година, спрямо личният ми живот....както и да е - отплеснах се.
Просто искам тази година да си ходи и да идва по-добра.

Та както казах, никакъв Коледен дух не ми се появил още. Днес си казах: щом не идва само настроението - ще изляза да го потърся аз. Отидох на Коледария 2009. Скука. Много зле. Няма и да се опитвам да го описвам. Бе Бир-Фест със сняг. Добре, че поне има сняг де. Бтв, тази година снега продължава да е бял, дори и след 24 часа на софийска улица....Явно Кремиковци ноу мор руллс!

Та...Не можах да се сдобия с Коледно настроение...снимах малко....ама без желание, затова няма да показвам. Отплеснах се. На връщане към вкъщи видях продавачите на елхички и си припомних една моя случка...

Ако се чудите какво бръмчи, като отворихте този пост....е тези елени са. Не може Коледно настроение без тях. Поиграйте си с тях... /клик на картинката/ та:

Става въпрос за преди няколко години. Кофти година беше. Горе долу по това време. Много студено. Ужасно. Тъкмо съм взел заплата. Значи е било 20-то число. Още си спомням този период. Всъщност бяха последните ми работни дни на това място....

Та тъкмо бях взел заплата и веднага в магазина. Предстоеше ми пътуване до роднините и трябваше да напазарувам. Та... мамата си трака...влизам в един точно определен магазин тип супермаркет и почвам да пазарувам. Някакъв шампоан и нещо си за жените, самобръсначки за мъжете, коледни лампички и изкуствен сняг за децата....гирлянди, коледни играчки за елха и панделки за да мога да предам на простотиите, които взех "коледен" дух. Ужас. Излизам от магазина и имам всичко на всичко пари за еднопосочен билет за "роднините" след 4 дена и някаква още сума - да кажем еквивалента на 100 лв сега. А ми предстои месец с много празници, пътувания, Рожденият ми ден, плащане на парно, ток, вода, наем....а и трябва и да ям този месец. Както споменах -последна заплата, значи и без работа съм.

....е точно тогава, се скофтих яко психически. Буквално ми се насълзиха очите. От отчаяние, седнах на една пейка да помисля какво да правя. Там се продаваха коледни елхички. Зяпах си хората, които си избираха...и като приказка на Андерсен се мечтаех и аз да си взема една. Бе шитня, нямам дар слово, да го опиша точно. Та по едно време продавача ме попита:

-Ти избра ли си?

-Не, извинявайте, - отговарям - няма да си купувам, скъпи са ми, нямам пари. Тази година ще съм без елха. Извинявайте, че преча - тръгвам си.

-А, не ми пречиш. Стой. Чакай да изпушим по една цигара, че много студено.

-ОК. Да изпушим. Гадна година, кофти Коледа, поне да пушим... - Мърморя си нещо.

-Много мразя Коледа -започна продавача - Студено, сняг, кал, мокър съм, вися тук по цял ден да продавам елхички и някви бабушкери само ми мрънкат и искат да изкрънкат елха без пари. Писна ми. Да се маха по-бързо.

- А, Коледата не е лоша -аз си мрънколевя- Виждаш се с роднини, подаръци, смях, трапези, пътувания....обичам Коледа.

-Обичаш, ама нямаш пари за Елха, а онея карат мерцедеси .....

-Е тази година така се случи, напуснах работа, взех си последната заплата и я похарчих за подаръци...сега нищо не ми остана...не знам как ще изкарам месеца... Ама нали знаеш: Коледата е да даваш, не да получаваш. Ще я преживея. Една Коледа ще мина и без елха.

Айде аз ще се прибирам, лека вечер на Вас. Пък живот и здраве...утре може да мина за елха.

-Ти май наистина харесваш Коледа, а? Слушай сега. Останаха ми малко елхи, искам да ги махам и да се прибирам и аз, че съм дошъл от другият край на страната да мръзна тук. Вземи си една, която си избереш, аз и без това разчепквам по някоя за клончета. Няма да обеднея.

-Ама не ми е удобно.

-Няма неудобно. Искам само на Коледа, да пиеш една ракия и да си кажеш, "Да е жив и здрав дядо Михаил". Пък догодина, ще ми платиш 2 елхи.

....взех си една елха и се прибрах.

На другата вечер, се прибрах и веднага усетих аромата на елхата в къщи....и някак, бъдещето започна да ми изглежда не много черно. Обхвана ме "Коледното настроение". Направих горещ чай, сипах го в чаша и го занесох на "дядо Михаил". Дадох му го да се постопли, благодарих му пак за елхата....попсувахме сиромашията и така...

.... минаха вече доста години. Живота ми много се промени. И към добро и към лошо. Но историята има продължение: Миналото лято случайно видях същият човек, седнал пред един строеж и обядваше сандвич.

-Чичо Михаил? - попитах

-Да?

-Навярно не ме помните, преди години ми подарихте една елха преди Коледа...аз бях малко закъсал за пари...та....Сега обаче мога да Ви я платя.

-Не помня момче, обаче помня...еее... преди години продавах ели за Коледа и едно момче дойде една вечер и ми даде една чаша чай за да се стопля.....много добро момче.

И ми намигна.

- Да почерпя едно кафе? - попитах го.

-Бе аз кафе не пия. То и чай не пия, ама ако искаш вземи по една бира.

-Дадено.

- Ама не от тези в бутилки, вземи от пластмасовите, че по-евтини...

...както и да е. Попсувахме половин час тогавашните политици и се разделихме.

Повече не съм срещал чичо Михаил, но никога не съм го забравял.

...днес без коледно настроение се сетих за тази история, като видях продавач на елхи.

Направих си малък тест:

Започнах да разглеждам. Дойде продавачът - момче на моите години - и проведохме следният разговор:

-Избрахте ли си? - той.

- Колко струват? - аз.

-Различно. Коя си хареса?

-Някоя малка искам....

-Тази?

-Колко струва?

-15 лв.

-Ми ... а тази?

-И тя е 15....поставката отделно - 3лв.

-Бе ... тя мъничка, аз за децата...иначе аз мога и без елха, само с някое клонче...

Почнах да ровя в портфейла си /който ми е подарък/ и да подрънквам със стотинки...

- А имате ли някоя за около 11 лв?

- Е не по 15 са малките.

-Ясно. Ами мерси. Лек ден и лека работа.

-Чакай малко. Колко имаш?

-Ми 10 лв книжни и лев и нещо на стотинки....нищо. Лек ден. Весели празници.

-Чакай. Дай каквото имаш и я взимай! Няма децата да са без елха заради /тук каза една политическа партия/.....мама им крадлива.

-Ама то без стойка....мерси, ама не ми е удобно.

-Бе взимай я със стойката. Здраве да е. Няма да обеднея или забогатея с 5 лв. Коледа е.

И така, обясних на момчето, че си имам елха и имам 15 лв.....просто ми стана интересно, дали ще си прежали печалбата, заради удоволствието да достави щастие на някой друг...

Гледаше ме тъпо. Не ме разбра. Не разбра и за Коледният дух....Но аз разбрах. По негов си начин и той притежаваше Коледен дух. Почерпих го малко наливно вино /той си го избра/ от съседният магазин и си тръгнах. Оставих го да ми се чуди.

Но за мен...ами....явно все още има добри хора. Явно нещата не са толкова зле.

И със сигурност Дядо Коледа съществува. Поне в моето сърце. Вече повече от 30 години. И ще го има винаги!

Идват празници. Нека всички бъдем по-добри. Това ще се отрази на самите нас.

Весели празници на всички!