Дъжда и трафика

Както си спях кротичко... и загърмя.
Вятър, буря, порой....идилия.
Отворих си окото и първата ми мисъл беше как ще трябва да се преборя с трафика, жените-шофьорки, бакшишите и негрите скиори, на път за офиса.
Та..чаша кафе за кураж и се качих на МПС-то.
Бръм - бръм....изненадващо лесно минах светофара на CCS. Само един бакшиш реши да не ме изчака /докато правя ляв завой/ и с надут клаксон слаумира между мен, пешеходците /същевременно пръскайки ги/ и спрелият трамвай.
Сфетофара на Хилтън. Любимо място. Изненадващо малко коли. За сметка на това- ремонт на трамвайните релси...половината кръстовище непроходимо.
Сфетофарите....светят червено. За всички. Любимото ми: когато светна зелено, всички от най-дясната лента решиха да завият наляво по България. Една майна. Пуснах двама- останалите ще чакат!
Стигнах някак до Каравелов, в опит да се добера до Раковска. Стандартното задръстване. Z-Rock до дупка и ....отпивам кафе.
Вече почти добрал се до Раковска, някакъв бакшиш ми отнема предимството и нагло се набутва мазно, мазно....уж разсеяно не ме вижда. Мамка му. Не ми пречи да го пусна, ама ме хвана яд, че не ме попита, а се направи на мъж.
ОК. Да видим кой е по-мъж! Лекичко дадох напред и с бронята си му подпрях предният калник. Съвсем леко. Без следа.
Бакшиша отвори прозореца и нагло ми изкрещя: Къде гледаш бе келеш?
...смъкнах си дясното стъкло и му споделих: Дай още един метър напред, че предпочитам да ти натисна вратата. По кеф ще ми е нея да смачкам!
Ей, побесня! А на мен настроението ми се оправи. Келеша с жълтичкото си Деу- ни напред, ни назад. Отзад му свирят- даде ли напред, ще си одере калника в бронята ми.
Мед ми закапа от сърцето.....слушайки стържещият звук! Специално си намалих радиото.
И наглеца имаше наглоста да ми покаже среден пръст!
Жив и здрав да е!
На мен деня ми започна добре!