Сега се надигам и ще спомена какво ми се случи снощи.
Нямам глас, леко ме наболяват ръцете, но ще се опитам да го напиша.
Ден, като ден. Работен.
И после ме връхлетя Metallica!
Имах среща в 6 до стадиона с познати и тръгнахме да влизаме.
Изненадващо 6 и 20 бях вътре.
Минах през стюарди, които нямаше никой друг и си намерих входа (entrance 1) от първият път.
После видях, че съм бил щастливеш, пред централният вход имаше опашки.
Доста приятна групичка. Аз лично съм доволен.
Леко изненадващо беше, че те вместо да почнат да свирят в 7, свършиха тогава, ама нейсе.
Малко бира и слънце напекло врата...изнервящо чакане и се появяват
Down.
Хм. Тук ще си замълча, много нелепа група. Phil Anselmo можеше да си намери и по-малко смешни, но за сметка на това по-подходящи музиканти...както и да е.
Да кажем още една бира...и тогава:
Intro (Ecstasy of gold) зазвуча. Публиката подивя.
Според мен имаше около 55 000 души на стадиона.
Първите акорди на Creeping death, направо лудница.
Тук стана малко издънка. Огасна стената зад тях и въобще цялото осветление.
Та така ги осветяваха няколко прожектора, да не се спъват, чак до третата песен.
Изненадата, поне за мен, за вечерта: Fuel. И огньове, Големи и горещи. Лудница!
Ride the lightning - всички пеят, осветлението работи, вижда се на видео стената, вече дори и ЕМО-тата по трибуните, виждат за какво иде реч.
For whom the bell tolls - какво да кажа, освен: ТуДуп ТуДуп Дуп. Някъде тук за първи път се замислих, дали ще имам глас на другият ден. (Нямам- бел.ав.), Много здрава песен, много глави, много ръце, много коси ( който има).
Но няма време за почивка, започва Welcome home (sanitarium) публиката вече издивява. Почти вече не се чува гласа на Джеймс. Не може да надвика цял стадион, дори с толкова техника.
Leper messiah- нещо не им беше мястото на този лайф.
And justice for all - Попяхме си. Тук ми направи впечатление, че пуснаха интрото на запис, ама как и дае. А и вече забелязах, че на Кърк китарата нещо по-слабо се чува.
Wherever I may roam - тук мисля ми падна главата, ама не само на мен. Много сериозно, много силно, много добро изпълнение.
За Fade to black няма какво да кажа, изпята от почти цялата публика. Перфектно. Трябва да си там.
Master of puppets, Нямам думи. Само ще спомена, че когато на припева публиката пееше Master, в паузите се чуваше ехото,което се връщаше незнайно от къде.
Motorbreath за мен лично е една от любимите ми песни на Металика. Нямам идея какво се случваше около мен, аз скачах, пях, въртях се и дивеех на това парче.
След това имах време да си почина на Nothing else matters, останалите много се забавляваха. Пееха всички (даже и ЕМО-тата на последният ред на трибуните). Аз поснимах малко и направих клипче.
Съвсем невинно Джеймс акапелно изпя:
Im your dream, make you real
Im your eyes when you must steal
Im your pain when you cant feel
...и се размазахме със Sad but true.
Много силно изпълнено, много чисто, публиката знае текста....вълна от звуци! Вече бях сигурен, че няма да има глас.
Започваха и краката да ме наболяват.
Тъмно. Фойерверки. Много, повече от концертите, които съм гледал досега. Вече беше заваляло btw, което дъждче дойде точно на време, да разхлади потните чела. И разбира се: One.
Няма смисъл да казвам каквото и да е. Перфектно.
Малка игра /стандартна/ на Джеймс с ръката си и черешката на вечерта: Enter sandman.
Ей тук вече откачих! Знаех, че свършва кнцерта, но не можех да не се и радвам. Нямах глас вече да крещя, краката не ме държаха....но някак я "преживях" и тази песен.
Това само на място може да се усети.
Последва стандартното молене да се върнат за бис, от което произлезеха Last caress/green hell и Stone cold crazy. Ами и двете не са техни, но ги правят по-добре от оригиналите (сори Фреди).
И за капак, защото Джеймс ни е френд: Seek and destroy.
Е...сещате се. Дивотия!
Както и да е.
Смело мога да заявя, че това е най-добрият концерт случвал се някога на България.
А, аз съм бил на немалко!
И дано както обещаха догодина дойдат пак.
...с новият си албум!
