>

4.2.10

Вие слагате ли си киселици в бузите?

" - Когато бях дете, отвърна Ор, по цял ден ходех с киселици в бузите. По една във всяка буза.
Йосарян остави чантата, от която бе започнал да вади тоалетните си принадлежности, и се изправи, обзет от подозрение. Мина една минута.
- Защо? - бе най-после принуден да запита той.
Ор се закиска победоносно. -
- Защото са по-добри от дивите кестени - отговори той.
Ор бе коленичил на пода на палатката. Работеше, без да спира, разглобяваше кранчето, нареждаше всичките мънички части, броеше ги внимателно и после разглеждаше безкрайно дълго всяка от тях, сякаш никога не бе виждал нищо подобно в живота си. След това сглобяваше наново целия механизъм и отново го разглобяваше, сглобяваше, разглобяваше безкрайно - без да загуби търпение или интерес, без признак на умора, без изгледи, че някога ще свърши. Йосарян го наблюдаваше как човърка и бърника и беше сигурен, че ще бъде принуден да го убие, ако не спре. Очите му се насочиха към ловджийския нож, който мъртвецът бе метнал на рамката на мрежата против комари в деня, когато пристигна. Ножът висеше до празния пистолетен кобур на мъртвия - Хавърмайър беше откраднал пистолета.
- Когато не можех да намеря киселици - продължи Ор, - използвах диви кестени. Дивите кестени са приблизително със същия размер като киселиците и всъщност имат по-добра форма, макар че формата няма никакво значение.
- Защо ходеше с киселици в бузите? - попита отново Йосарян. Това питах аз.
- Защото имат по-добра форма от дивите кестени - отговори Ор. Нали току-що ти казах.
- Защо изобщо си ходел с неща в устата си, кучи сине със зли очи и технически способности? - изруга го одобрително Йосарян.
- Не ходех с нещо в бузите. Ходех с киселици в бузите. Като не можех да намеря киселици, ходех с диви кестени в бузите.
Ор се изкикоти. Йосарян реши да си затваря устата и наистина я затвори. Ор чакаше. Йосарян чака още по-дълго.
- По една във всяка буза - каза Ор.
- Защо?
- Защо кое? - подскочи Ор.
Йосарян поклати глава усмихнато и не пожела да отговори.
- Има нещо странно в този клапан - разсъждаваше Ор на глас.
- Какво му е странното? - попита Йосарян.
- Защото исках...
Йосарян вече разбра.
- Исусе Христе! Защо искаше...
- ... бузи като ябълки.
- ... бузи като ябълки? - попита Йосарян.
- Исках бузи като ябълки - повтори Ор. Още като дете исках някой ден да имам бузи като ябълки и реших да държа киселици в устата си, докато бузите ми станат като ябълки. Ей Богу, упорствувах и най-после стана. Успях, като ходех по
цял ден с киселици в бузите. - Той пак се закиска. - По една във всяка буза.
- Защо искаше да имаш бузи като ябълки?
- Не исках да имам бузи като ябълки. Исках големи бузи. Не държах много на цвета, но исках да бъдат големи. Постигнах го точно както онези луди, за които четем, че стискат гумени топки по цял ден само за да им станат силни ръцете. Всъщност и аз бях един от тия побъркани. И аз ходех по цял ден с гумени топки в ръцете.
- Защо?
- Защо кое?
- Защо ходеше по цял ден с гумени топки в ръцете?
- Защото гумените топки... - каза Ор.
- ... са по-добри от киселиците ли?
Ор се изкикоти и поклати глава.
- Носех ги, за да запазя доброто си име, в случай че някой ме хване с киселици в бузите. Понеже държах гумени топки в ръцете, можех да отрека, че има киселици в бузите ми. Винаги когато някой ме попиташе защо ходя с киселици в
бузите, аз просто си отварях ръцете и му показвах, че ходя с гумени топки, а не с киселици, и че те са в ръцете ми, а не в бузите ми. Това беше хубава история. Но никога не знаех дали са ме разбрали, тъй като е много мъчно да накараш хората да те разберат, когато им говориш с две киселици в бузите си."



И мамка му, някой може ли да филмира това? 

Share/Bookmark

20 коментара:

Lili каза...

Хъх...кой е авторът?
И пустите му киселици-изумих се!

MadWizard каза...

Ех Лили, ...женска му работа....

:)

Ondine каза...

Мдам...Лили, книжката е "Параграф 22"...,но както казва MadWizard :),..няма смисъл...жени сме!

Nightwish El каза...

И аз съм дълбоко развълнувана и възхитена от абсолютната простота на мъжкия свят.
:)

Lili каза...

@Ondine -мисля ,че се оля!
И все пак няма да я прочета!

MadWizard каза...

Не се е оляла Ondine.
А ти не я чети!
Едва ли ще я разбереш. Все пак е за мъже...

Lili каза...

Брей!!!!
Светнаха ми някои лампички.
Whatever...

Ondine каза...

Ъм!?Какво съм написала по-горе?
@Лили,не мисля ,че съм те обидила точно пък теб с този пост!Ако е така получаваш моите извинения!

MadWizard каза...

Хехехехе
Феминистки!

Lili каза...

Божеее....!!!
Оз,далеч си от истината :)
@Ondine-няма нужда,те лампите пак ще си светят в същата светлина :)

пепеляшка каза...

Параграф 22 беше филмиран, но точно този откъс може и да го няма в него, вече съм го забравила, беше отдавна като съм го гледала....но пък книгата ми е любима, но щом казвате че се харесва само на мъже, сигурно съм била такъв в предишен живот.

Ondine каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ondine каза...

Ей,това е!Умиране имам отърване ..от лампи,нямам!!! :D
p.s.хихихи ,фeминистка, а?

MadWizard каза...

ЛамБите са ти призванието...житието и битието.

Златина каза...

Аз слагам киселиците в "гръмнатата" чорба от зелен боб! :Р `Щото бузите ми и без туй са достатъчно големи! :)))

Lili каза...

Оф,ламби ,та ламби.Май беше по-добре да се посъветвам с чичко Гугъл,за да ми каже кой бил автора,че да се изкажа умно и по темата.Е,да -ама не.Или пък трябва да застана върху кестени в ъгъла от срам?!
Добре ,че поне обичам кисело :)

Ирония Идиотова каза...

Ааааа, велико!! И екранизацията му е велика. И ш'ма прощаваш Wizard, ама книжлето е за всеки, който си има собвствен такъв параграф.:))Та ние живеем по тоз параграф:) Била само за мъже, мъда бе:)
Лили, изчети я, прекрасно шантава е:)

MadWizard каза...

Простена си и извинена!

Lili каза...

Ида,заради тебе я купувам ше знаеш ;)

Nightwish El каза...

Днес след около час и половина по Канал 1 - ще ги видим тия киселици, дали са ги включили във филма...
:)

Публикуване на коментар

Снимка - [im]url на снимката[/im]

Color - [co="red"]текст[/co]

Marquee - [ma]текст[/ma]


:a :b :c :d :e :f :g :h :i :j :k : :m :n :o :p :q :r :t :s

Не се срамете, а споделете:

 
..................... ..........................