Замисляли ли сте се как ви се променя блог стайлинга с времето?
В началото сте казали на 2 познати, че имате блог. Общо тримата си го четете и си пишете вътре, каквото душа ви иска. Това което вълнува вас и двамата ви приятели.
Постепенно читателите стават все повече. Вече трябва не само да пишеш нещо, ами и да пишеш нещо интересно.
Бройката нараства все повече. Започваш да се съобразяваш с всеки. Стремиш се да няма засегнати или обидени. Правиш опити да си освен забавен, да си забавен всеки ден и да си забавен за всички.
А къде отиде личното в "личният" блог.
И как да убедиш останалите, че всичко което казваш е лично, ама се опитваш да не засегнеш личността си, защото е прекалено лично.
btw: затова няма да се включа в популярната напоследък блог-игра: "Кой съм аз извън работа".
Извинявам се на изпрателите ми покани.
.
14 коментара:
Добър пост и тема за размисъл.И да така е.В началото никой не те чете,дори сам се четеш -че да ти е някак интересно.После идва съобразяването,другите и коментарите.Лично аз винаги съм пишела основно за себе си (не като лично споделяне,а аудитория),но няма как да забраня публичното четене :)
Аквичка обаче е стъпка напред в опазването на личното,чрез забрана на коментарите.Действие,което показва много.
Според мен 333 :)
Благодаря :)
Не е нужно да се забраняват коментарите....достатъчно е да се сложи "анти спам код".
...аз винаги се отказвам да коментирам след третият опит.
:)))))))
Ахаха,това ли било ? :))))
Ще знам :)
Не съм убедена, че е точно така. Поне с мен де. :)
В началото не пишех каквото ми душа иска, ами просто се чудех какво ми се иска. И се притеснявах от евентуални читатели, срамежливост някаква. В последствие взех да се поотпускам и много да не ми дреме какво впечатление оставям - аз съм си аз и толкоз. Не ми се е искало да обиждам коментиращи, защото никой не ме е обиждал. Е, вярно, понякога се налага да обяснявам повечко какво съм искала да кажа, вместо да покажа раздразнение от неразбирането. Но пък и това са рисковете на общуването чрез писане - един разбира едно, друг - друго. Обаче, да си призная, понякога ми идва да ругая яко по чуждите блогове, но гледам да се въздържам, понеже съм на гости. :)
Mad, май няма рецепта как да убедиш хората, че е лично, а не - поза. Ми то просто си личи - няма изброявам позьори. Има ги. :) Има и изфинени подлеци-манипулатори. Обаче е учудващо колко хора водят за носа. Бе не знам... Вече 5-6 години прекарвам в един форум, та май се научих да разпознавам това-онова и просто ги отбягвам. Няма да им вдигам трафика я, ама ха. :) От друга страна пък, какво означава "лично"? Ми всеки си преценява до колко и дали да изпада в публични лични подробности.
А да! Блог-игрите ме дразнят!
Ама че чарфаш избацах, хахах!
Аз не съм казвала на никого от познатите ми, че имам блог. Пиша когато имам време и желание и основно лични неща.
Аааа, Режицата не ножи никога няма да стане Ножицата не режи. Хабсурд! За тва и не ми пука ич. Не кой ме чете, не ме разбирай погрешно, а не ми пука, щото блогът ми си е същия както и преди една година и пиша същите неща, които съм писала, по същия начин( е, научих де се слагат запетайки на едно определено място:))))).Единственото нещо с което се съобразявам да е що годе граматически написано. Това е. А да няма коментари, всеки си решава-За себе си според това как е трънал и с ква цел блога. Аз, ако не видя,че поне един не се е хилил докато ме е чел, се чувствам некомфортно. За читателя де, мен кучета ме яли:))))))А ти, Mad- от де ти дойде на ум да се замисляш? Това пак си е твоето местенце, нали?!
Моя пост стана по-голям ферман от на frog'n'roll, фръц:))))
да, ама на фрог е чарФаШ!!!
Аха, чарфаш я, хехе! За туй е единствен по рода си! :Р
Аз също не съм казвала за моя блог.Някои хора успяха да ме разпознаят и то поради факта,че показах лични неща,а може би не трябваше.Но това все пак си е моето местенце и ще си пиша това,което аз искам!А онези любопитните...бе що не си гледате работата!;)
Само аз ли виждам противоречие между "личен" и "блог". Това може и да е вид дневник, където описваш неща, които те вълнуват, но в крайна сметка го споделяш с доста хора - познати и непознати...
Пък и в крайна сметка, за какво е тази мрежа ако не за обмен на информация и вид незадоволителна комуникация.
И не виждам защо трябва да се съобразяваш с другите, в смисъл - да пишеш неща, които не те интересуват, само за да се прави някой на интересен... Всъщност това последното го наблюдавам рядко..слава богу...Аве - хора без работа...
кой говори за мен?
Тъкмо погледнах учуден като те видях на кое място си в toploglog.
:)
И много поздрави да пратиш на юзърите в Дата.бг дето ме помнят. :)
не си го очаквал от мен, а?
Хахахахха
Че кой говори за теб?
:)
Публикуване на коментар
Снимка - [im]url на снимката[/im]
Color - [co="red"]текст[/co]
Marquee - [ma]текст[/ma]
Не се срамете, а споделете: