На чужд гръб и сто тояги са все в кюпа!

Лоши хора сме! Зли!

Гледам днес всички блогъри мрънкат, че било непочистено и заледено. Всички закъснявали. Ми глупости на търкалета. Аз исках да съм в 9 часа в офиса, стигнах в 9 без 10. Може значи. Важното е да имаш желание....иначе си намираш оправдание. Както и да е. Друга ми беше идеята.

Кофти хора сме. Ей на! Тук наоколо, знаете, малките улички са непочистени. Колите едвам едвам кретат. Има една отсечка, дето е малко под наклон и се излиза на по-главна уличка. Е, от спирането и после тръгването, колите са го заледили от въртене и по-малките въшки и мерцедесите/бмв-тата закъсват там и не могат да изпъплят. Това е при всеки сняг. Цял ден. Утре ще е киша там, ама леда ще си остане .... и ще могат да върнат малко назад, да изпръскат минувачите с кал, ама да отлепят.
Та преди малко минавам от там и гледам един мерцедес "пили" гуми, задницата му тръгнала настрани и се подпряла в едни контейнери за смет /казани - за БургаЗлии/. Пъне се, сучи човека вътре, ама хем не смее, че да не го одере, хем ...кво да прави. Една момиченце - лапе, 6-7 годишно седи вътре и то. Викам си "чеки да ударим едно рамо на човека, че ще замръкне тук". Както си върти гуми, побутвам аз, ама...нъцки. Той тежи мерджана /от онея старите/, пък и аз съм си левент, ама не чак като Крали Марко. Задницата съвсем се подпря на контейнерите. Излиза човечеца....мънка. Викам: Давай! Пили гуми, аз ще се запъна тук и ще бутам настрани, белким задницата се върне. Пък после ще видим. "Няма да стане"- вика - "Тя колата тежка и улицата наклонена. Давай ще преместим контейнерите. Под тях е сухо, като стъпи - ще отлепи". 

Пич- викам му аз, аз не пипам тук, щото ще ти обеля боята, ако искаш си ги дърпай. Ей, те празни се оказаха, премести ги човека, малко одра вратата, ама стана работата. Запали, побутнах аз, стъпи на сухо, зацепи, върна се на уличката.

Дотук добре. Това, което ви разказвам, значи ...10-тина минути минават. И...айде сега напред - назад, да изпъпли. Хубаво, ама не ще. Боксува. Мине 2-3 метра, забоксува....върне се назад и пак. Пробвахме 4-5 пъти, съвсем заледихме участъка от уличката там. Аз се запъхтях. Изпотих.... Брех мааму стара. Човечецът, явно каза на дъщеричката си да дойде да ми помага да бутаме. Дойде детето....ама то 15 кила....колата и играе задницата, поднася, връща се....викам му "беги оттук пази се....ще се хлъзне да мине през нея...".  Ей, голям зор.... Накрая дойде един пич, и вика " да помогна ли?" Викам му : дююд, давай да избутаме този, че без дъх останах, пък ме е срам да го зарежа да се оправя сам. Бутнахме двамата. Стана работата, отлепи човечецът....еййййй. Свирна за "мерси"...дъщеричката в движение почти се качи. Замина.

Като погледнах, имаше насъбрала се колона от поне 20 коли. Всички стояха, и чакаха да се отпуши движението. 20 коли! Б@си мамата. И поне на 10 от тях, водачите бяха мъже!!! 

Дръпнах се от пътя, и следващият ...в редичката. Някакъв с Поло....забоксува.

Свали прозореца и ми вика: "Бате, удари едно рамо, да не прецаквам гумите!"...

Бутнах го. Той лек и лесно мина. Свирна ми за "мерси"! Викам си "Мама ти проста, гледа ме 20 мин. как се мъча и не ми помогна! Сигурно и си се хилил, че тези с мерцедесите и те закъсват...." Теглих им още една на всичките 20 шофьора /поне 10 от тях...реални/. И изчезнах преди следващият да забоксува, че съвсем без силици останах.  А, мамка му, аз проблем с боксуването нямам!  ...

Върнах се в офиса и се жалвам на НашЧефо, какво ми се е случило, а той си погледна якето /жълто на цвят/ и рече: "Добре си си ти. На мен някой щеше да дойде да ми се скара, че се мотам и ги бавя!"

Кофти хора, мамка му! Зли!

Хем знае, че на следващият завой може той да влезе в пряспата, хем няма да помогне на този, който вече е в пряспата да излезе!

.