>

13.2.10

Заговезни (Сирни)

Утре е неделя сиропусна. Известна още като Сирница, или поне за мен, като Заговезни (сирни). Миналата седмица, бях обещал да ви кажа какво е Олалия. Трябваше това да стане утре, но тогава мисля да отида на Шарен Уличен Маскарад. Преди да разкажа за Олалията, искам да споделя нещо за Заговезни. Това е един от малкото празници, свързани с традиции от едно време, които малко или много всички спазваме. Не съм се замислял за това, но силно подозирам, че е свързано с ... как да го кажа ... забраненото. 
Какво имам предвид ли? Относно Сирни Заговезни, силно изразен е езическият характер на повечето от ритуалите и обичаите. На този ден са големите кукерски шествия и игри, паленето и прескачането на огньове, Хамкане и гадания. На Сирни Заговезни деца и възрастни се обличат в стари дрехи, маскират си лицата, боядисват се, за да не бъдат разпознати, дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството, но само след като всички са си взели прошка. Плюс слънцето, като символизъм и магиите за любов и плодородие....абе направо си е вещерска история.
Винаги съм смятал, че съвременната православна църква е най-скучна от към честване на празниците. Тя затова и има затихваща функция. Както и да е. А да, преди "новият" календар, този празник, е бил "земен". Също така, другите религии също си имат "Прошка": Лейлат-ул-Барах при исляма и Йом Кипур при юдеизма, например.
Идва ред и на Олалията. Като малък още от сутринта в неделя, започваха приготовленията в къщи. На обед отивахме в кръстниците ми, а вечерта идваха кумците на родителите ми /тези, на които са те кръстници/. За да си искаме прошка. Трябвало да се целуват ръце, че и по три пъти... нещо, което аз не знам защо, но отказвах да правя. Само да спомена, че на нашата трапеза месо винаги е присъствало, независимо от празника. Ще присъства и в понеделник! След вечерята, започваше Хамкането. С чук и специален нож /чупен няколко пъти...на Заговезни/ се разчупваше бялата халва. Връзваше се едно парче на полюлея и .... яко фън и халва в косите! После палеха конеца и го гасяха. Не знам всъщност точно идеята на това, но се "наричаше" - пали, гаси с пръст и така..нещо за здраве. И след това идваше времето на Олалията!
След Хамкането. Излизахме зад блока, където обикновено е мястото за приготовления на зимнина. Имаше пясъчник за деца. В него деца не играеха никога! В него се струпваха стари автомобилни гуми и се палеха.
Сега се сетих, че преди години в едно селце в Странджа, наблюдавах най-зрелищният за мен ритуал на Заговезни: Мъжете там бяха направили "стрели" от сърцевината на дърво, дрян мисля. Обаче докато е било меко са го оформили: имаше цветя, птици, сърца...всякакви фигури. Някой с резба по тях, други боядисани....красива работа. Та те палеха огън, слагаха тези стрели на пръчка, наричаха ги и с друга пръчка, удряйки ги - ги изстрелваха. Те политаха в небето, падаха и се забиваха в земята. Колкото по-дълго горят...повече здраве. Идеята била, ергените да пращат по някоя стрела и в двора на мацката, която са си харесали...ама много плевни дали фира и заменили тази традиция. Сега момците, показвали на момите, че са заинтересовани от тях, чрез смешни движения. За съжаление, не помня името на селото. Като се сетя, ще го допиша.
Та след Хамкането, се палеха старите автомобилни гуми, зад блока. Тук всеки от възрастните вадеше някакви гърмящи неща и се хвърляха в огъня. Смях, закачки и подпийнали бащи, спомнящи си детството. И ей на, аз тогава палих Олалията си.
Какво точно е Олалия: Чувал съм да я наричат още "оратница", "олелия", "сирница", "курковница", "ойдалелия" и "урбалка". Това в крайна сметка е леко разцепено дърво, в което е поставена слама, за да гори. С огъня над главите всички танцуват за здраве. По-точно само ги въртят.Ако от едно семейство са си направили само една олалия, то членовете му си я предават от един на друг. Гледката е изумителна. От въртящия се над главите огън хвърчат искри.
Моята олалия беше по-специална. Дядо ми я правеше със кора от черница, вместо слама. Сушеше кората и после я промушваше през дръжката на олалията. Така гореше доста дълго и имаше много искри.  Накрая ...  се прибирахме.



The End


Share/Bookmark

5 коментара:

пепеляшка каза...

Много интересно си разказал традициите...Аз попаднах случайно веднъж по време на ски-ваканция, на такива тържества в с. Мала църква- младежите палеха нарочно направени големи огньове и ги прескачаха.Беше вълнуващо и красиво !
Хубави празници- те са доста на утрешния ден !

Ruta77 каза...

Благодаря!! Интересно и полезно.Хубов и празници от мен:):)

Нина каза...

А в Бургаско на олалията казват ПАЛИКОШ... Хубави празници!

Dani каза...

Много добре си го описал и много нови думи научих :))Хубав празник утре и после да разкажеш;))

Dani каза...

Прости и простено да ти е:)

Публикуване на коментар

Снимка - [im]url на снимката[/im]

Color - [co="red"]текст[/co]

Marquee - [ma]текст[/ma]


:a :b :c :d :e :f :g :h :i :j :k : :m :n :o :p :q :r :t :s

Не се срамете, а споделете:

 
..................... ..........................